автор: mariq-desislava

Тишината между хората расте,
но ти не чезнеш, дете,
живееш без страх
и с мъдростта на древен гадател,
прорязал невидимите вени на дните,
не спираш да чертаеш траекторията на света
даже в жреческите прегръдки на съня.
В очите на тревите неутолено надничаш
с дързостта на непораснал Бог,
докато нарцисите се плезят
скришно,
с апломб.

Лесно е всяко обичане,
когато си на осем
и светулките са твои
без излишни чародейства.

Биографията на сърцето пишеш
без да различаваш отсамности и отвъдности,
всичко може да бъде такова,
каквото си го наумиш.
Душата на едно дете е толкова голяма,
че не може да бъде побрана
дори и в стих.