автор: zinka

Да си представя вечността – не мога.
Но всеки миг е тъй необратим:
една въздишка тежка, остър поглед,
изпуснат от цигара синкав дим...
Погрешна стъпка, ненамерен смисъл,
отнел живот – спасил живот куршум.
Изпълнен с ужас в тъмнината писък,
молитва тиха, ругатня наум.
Целувка в миг потаен – безупречна!
Прегръдка – безпощадна като стих!
Такава за която цяла вечност
дарил би ти и аз дарила бих.
От мигове красиви вечността е.
От мигове горчиви сплав е тя.
Какво е всъщност вечност – и да знаех,
да си представя – не, не бих могла.