автор: traveller

About krasavitsa

Беше легнала на земята. Подът беше измазан, жълтеникаво-кафяв и посипан с онези сивкави прашинки от пукащи съчки - почти угаснали по средата на стаята.
Беше студено, а аз я бях сънувал и хукнах да я видя, не помня дали валеше или бягах по сняг, не помня дали имаше гълъби или програкващи врани... Бях пред нея, задъхан, май й се скарах, че ще изстине, а тя избута с външното на дясната си ръка съчките и сложи на затопления камък три книги. Да, имаше камък насред стаята, току под огнището, загладен от дъжд, със златни пясъчни нишки, пресичащи сивото... Започна да търси очилата си. Никога не бях я виждал да слага очила, но в съня, те й трябваха. "Виж какво намерих" - седнах до краката й, беше се увила в някакви окъсани одеала, сивото беше покрило тялото, а едно шарено беше свито на топка в скута й. Книгите бяха подредени - няма как да изсънувам разхвърляни книги при нея, всичко друго може да е разхвърляно, разпиляно, омачкано, но книгите - не. Сочеше ми нещо в най-малката книга. Не можах да прочета, събудих се. Запомних съня. Майка ми каза, че не е хубав. Е, наистина не беше. "Красавица" беше аристократ, домът й беше като стаята на Наполеон в Лувъра - кокетни диванчета, не сварих да изброя дон кихотовците по стените, картини, книги и цигари... Позата на циганка - от съня ми - ме шокира. Вече няма как да ми каже, кои бяха трите книги. Освен в някой друг сън. Или когато се срещнем там, в отвъдното. Но аз ще разбера, сигурен съм. Трябва пак да я изненадам. Инак ще спре да идва в сънищата ми.