... несъстоялият се свят със теб ми става все по-свиден –
във Варна утре по обяд да дойдеш с влакчето от Видин,
тадуф, тадуф, тадуф, тадуф! – по спирки, гари и чакални,
дано намериш някой луфт из Времената, тъй брутални? –
а сетне – да си вземеш душ, доде луличката си пуша,
нали момче съм окумуш, да те прегърна подир ду̀ша,
да пусна Григ и Дебюси, след миг да ти река наздраве,
да стелна твоите коси – сенце връз бялото възглаве,
и цяла нощ да ти чета Петрарка – Царят на сонета! –
room service-ът на заранта да ни почука с две кафета,
Бог в сънищата ми реди гнездо за невъзможни птици! –
един хотел с безброй звезди, и две – във твоите зеници.
6 март 2020 г.
гр. Варна, 6, 25 ч.