автор: mamasha

… А който може - нека реже хляба си...
Р. Боянова, “Остава още толкова живот”

Моят дядо никога не режеше хляба...

Не помня да съм го виждала да влиза в църква,
но пред хляба се прекръстваше,
затваряше за миг очи
и после го разчупваше.
Ние, изгладнели вълчета,
мълчаливо
вперили очи
в ръцете му,
чакахме
да извършат
свещенодействието...

...Ухаещо
топло коматче,
резен сирене,
шепа
черни череши -
спомен
за вкуса на детството...
И за ръцете на дядо,
които
разчупваха
хляба.