автор: LeoBedrosian

обречена е старата ми къща,
а с нея съм обречен също аз
и никой няма тук да се завтъща
не ще и аз се върна в пек и мраз

прокапват за последно тук улуци
унила сврака тихо излетя
отгледала безбройни свидни внуци
проплака къщата и в миг замря

ще блеснат тук модерни светли сгради
наперени с желязо и стъкло
но никой няма в тях да сети радост
ни допира от минало добро