автор: stanina

Като влязоха в антрето, Катето бързо събу обувките, захвърли якето на шкафа и се втурна в хола. Майка ѝ се събу, закачи дрехите на закачалката и с торбите влезе в кухнята да ги разтоварва.
След малко Катето дойде, облегна се на касата на вратата, загледа се в майка си как мие нещо на чешмата и със сериозен и тежък тон като на Юксел Кадриев, все едно съобщава най-глобалната новина на света, бавно каза:
- Мамо, а пък Гошко днеска каза в детската, че майка му и татко му са безбрачно семейство!
- Какво? Безбрачно ли? - спря чешмата Нина и се обърна със сериозно изражение към "Юксел Кадриев";
- Да, мамо, безбрачно семейство. Не са женени - отговори Катето, завъртя се и се втурна обратно в хола.
Като поне половин час се беше закротила и не дойде повече в кухнята, Нина отиде в хола да види какво става, та е толкова тихо. Катя седеше на дивана, отворила албума със сватбените снимки, подпряла с ръчички глава и се вторачваше в някаква снимка без дори да клати крачета, така се беше съсредоточила в съзерцанието им.
В това време външната врата се тропна, гласът на Миро изпревари стъпките му в антрето;
- Добър вечер, момичета!
- Тате, тате - развика се Катето, мина покрай майка си като фурия и се хвърли на врата на баща си;
- Трябва да се оженим!
- Но ние с майка ти сме женени!?
- Да, но мен ме няма на снимките, значи аз съм безбрачна, като Гошко. Мамо, искам и аз с твоята рокля и лъскаво було, да съм красива булка като тебе!
- Кате, момиченцата от детската не се женят, първо трябва да пораснат, трябва да почакаш малко - разсмя се майка ѝ.
- Добре, ще почакам, щом трябва. Но като порасна, първо ще се оженя и аз за татко. Нали трябва всички да се оженим, за да сме брачно семейство!
- Добре, принцесо - разсмя се баща ѝ - сега да видим мама какво е сготвила, защото който не яде, знаеш - няма голям да порасте и да му стане булчинската рокля на мама!