автор: Albatros

... през утринните синеви, през мърчините на Всемира
едно хлапе със мен върви – не ме оставя миг на мира,
със бяла ризка, син елек, със светли летни сандалети,
живеем вече втори век – и обич в погледа му свети,
и млъква старчето във мен, и аз го гледам без насита,

то връща ме в полята с лен, къде ме води? – и не питам,
то стихчетата ми плете, девойките ми кичва с цвете,
а вече слизам към стоте, то дръж се, казва ми, Поете! –
и от зори – до късен мрак звъни му песничката птича.
Поетът ли? – един хлапак, дошъл при вас – да ви обича.

1 март 2020 г.
гр. Варна, 7, 10 ч.