автор: pin4e

България не се крещи на глас!
Тя ражда само жито и поети.
Преди мечтаех – точно като вас
и никнеха деца на раменете ми.

А аз ги носех – дребнички слънца,
за да растат на живо по митинги.
И вярвах, че ще е добър света,
поне за тях! А ние ще му свикнем.

Седя си – с бира – на удобен стол,
а братята ми още протестират.
Но… уморих се! Царят все е гол!
Облечен пак не струва и стотинка.

Народът уж избира. А след ден
започва да го мъчи луда горест!
И пак се пъчи – този път без мен –
да срине нещо, дето е съборено.

Разстрелва – и с домати, и с яйца,
с павета, с тишина, с брътвеж злосторен.
А нови поколения деца
растат на раменете ни покорни.

Но вече знам, че трябва да съм луд
на същите площади да погина!
България – щастлив, безсмислен бунт?
Или една отчаяна чужбина?!?