автор: FluBalu

Така корава е пръстта, че ще изплюе дъждовете.
Тече река. Ще изтече навярно в мъртвото море.
Гробарят пие за това, че също може да умре
и ходи по водата бос, да пита:
– Колко ще дадете?


– Не е ли Господ? – ще извика детето в своята невинност.
Ще пусне лодка от хартия да плава в сенчестия свят.
– Ще дам каквото не поиска, но нека с теб да повървя! –
ще кажа аз и ще се давя, додето мъката изрина.

Земята може да омекне. Гърдите ѝ ще се налеят.
Така е хубаво да видя, че нов живот ще се роди.
Гробарят пие по неволя. Видях му калните следи.
Когато лодката намери, обувките му ще са в нея.

Цвета Иванова