автор: Albatros

... понякога във мен шептят насън египетските мумии –
и смислите на този свят подреждат с много прости думи,
живели под безброй слънца, бинтовани с елей и смирна,
ни казват: – Време е, деца! – планетата да бъде мирна,
какво са Времена, съдби, държави, върволик от хора? –

когато утре – може би? – ще си изчезнем из простора,
мълвят ни светлата си вест, и – вярвам, че не е измама –
да сме щастливи тук и днес! – че утре може и да няма,
от песъчинките по-лек! – дарил последната си риза,
аз минах – Временен човек, през Пирамидите във Гиза.

11 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 13, 00 ч.