автор: zinka

Замириса ми на пролет,
а е само януари.
Нивите за сняг се молят,
зъзнат дървесата голи...

А на мене ми мирише.
Пролетта ми е в главата.
Чувам как в земята дишат
все по-шумно семенцата.

И долавям как южняка,
сладкогласно се протяга –
всеки тон и нотка всяка
в топлия му дъх поляга.

И гръдта му се раздува
и сърцето му пулсира –
тръпне цял да залудува,
да се вихри, да не спира...

В мене вече свири, пее
и на пролет ми ухае...
Накъде ще ме отвее
този вятър – Господ знае...