автор: iony_ada

Ако не мога да съм твоя, ще съм ничия.
Сезоните ще се менят пред взора ми.
Часовниците ще отмерват месеци
наместо часове във денонощия.

Днес беше януари - най-студеният,
облечен в мълчаливо отчаяние,
а въздухът, наситен с твоето отсъствие,
при всяко вдишване прерязва ме.

Сърцето ми, пулсиращо от болка,
тупти във такт със стъпките ти бързи.
Отнасяш го във ледената утрин,
оставяйки след себе си в снега обагрена във алено следа.