... щом отлепи от първи коловоз
и полети експресът през полето,
си мисля върху простия въпрос
дали добре живях си, общо взето? –
додето аз събирах звезден прах,
презрял злата и почести, заслуги,
дали не всуе друг живот мечтах,
където нейде го търкалят други? –
в свят без ненавист, болести, войни,
да вярвам – си е толкова човечно!
Злодей ли същността ни подмени
с фалшивата илюзия за Вечност? –
напред са само бездните от мрак.
Какво ме чака там, не ще узная.
Животът е единственият влак
към сетната ни гаричка в Безкрая.
1 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 11, 15 ч.