автор: Albatros

... не ми е съдено да знам какво от мен светът ще помни –
дали е стих в хорей и ямб, надиплил думите ми скромни,
дали разчорлен стрък брада – или вечерните три бири,
бях нявга конче без юзда, в чиято грива вятър свири! –
и – ей го, де! – дойде денят да правя смешни равносметки,
живеем в ненормален свят, досущ затворници в решетки,

и кой съм аз? – и кой е той, мъжът в съседната килия? –
от самотия, Боже мой! – ми иде с вълчи вой да вия,
с риск, да изглеждам идиот – похвали, почести, заслуги,
благодаря – добър живот! – но нека го живеят други,
те – лаврите на килограм, са най-изтърканите писти.
Когато нявга литна там, с добро светът да ме помисли.

12 януарий 2020 г.
гр. Варна, 20, 45 ч.