автор: Kanegan

Една зимна нощ
тишината нарисува
златно- лунен ескиз,
после събра в шепите си
звезден прах;
изсипа го върху къщите,
дворовете, баирите...
Старите къщи заспаха,
като под купол на храм;
под сайвантите
легна унила тъга...
Чешмата пееше
и оживяваха
стари спомени ...
Вятър донесе
през ридовете
отдалече вълчи вой ...
Бог изсипа
кехлибарената си броеница
по тъмното небе...
Поветът скри,
каменните дувари...
Идвам към теб
цветносънна,
лунно- сияйна
молитвено тиха...