Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 444
ХуЛитери: 1
Всичко: 445

Онлайн сега:
:: Mitko19

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧестит имен ден, Атанасе!
раздел: Разкази
автор: xubavka

Да го наречем Атанас. Едва ли някой е написал разказ за него, но това младо момче заслужаваше не само моето уважение, но и уважението на своята Родина. Неговата история нямаше да ми бъде известна никога, ако не бях го срещнала преди 15 години, или поне нямаше да ми бъде известна почти 15 години, докато се разреши да се говори официално за това.
Не съм виждала никога до тогава човек, в който да се съчетават толкова показатели за сила и мъжество, успоредно с дисциплина, човечност, готовност за саможертва и мъка по загубените бойни другари. Не бях виждала истински командос, или военен, участвал скоро в активни военни действия, не бях виждала истински рейнджър.
Обикновено предсавите ни за такива хора се свързват в по-голяма степен с някои екшън филмови герои, с художествени герои от книгите, с фактологиите в учебниците по история от дистанцията на времето и снимките в музеите, и в по-малка степен с обикновените хора, които можеш да срещнеш на улицата, в супермаркета, в ритуалната зала на общината, или в институцията на работното си място.
Пред очите ми беше един младеж, на когото му предстоеше бракосъчетание с цялото щастие на мероприятието, което му предтои и с подкрепата до себе си на красивата си нежна половинка. Благодарна съм на избора си, работата ми ме срещаше с всякакви човешки съдби, трупах впечатления от много хора, които идваха при мен с проблем и си отиваха доволни. Когато обаче помогнеш на такъв национален герой, удовлетворението е още по-голямо.
Атанас едва ли ще разбере, че някога съм се сетила за него, едва ли ще се сети дори, че някога ме е срещал, защото човек от дистанцията на годините забравя лица, разговори, събития, не иска да се връща отново в спомени, които може да свърже с трудни за преживяване моменти. Какво го беше довело до мен? Може би любовта към по-голямата от него Жена - Кристина, или изборът, който беше направил, животът от който беше се отказал в името на живота, който му предстоеше – да гради дом и да създаде семейство. Атанас ми направи впечатление не само с любовта си към Кристина, но с това, че беше уникално съчетание от мъжественост и благост, от сила и слабост, от обаяние и суровост, от увереност и безпомощност. Добре сложен на ръст, планина от мускули, но красива, лек дефект в говора, при изричане на буквата „р“, което допълнително подсилваше ефекта на симпатия от събеседника. В работата ми, опознаването на хората е нещо задължително. Не е достатъчно само да ги идентифицираш, а да влезеш мислено в живота им, в психиката, в чувствата, в характера, в потребностите, да идентифицираш надеждността, съзнателността и сериозността на човека, с когото поемаш служебно ангажимент. Необходимо е да бъдеш от двете страни, като служител и като клиент, като приятел и като безпристрастен слушател, като чиновник и като човек. Никога не съм виждала сълзи в очите на истински войн, но тогава, когато се запознах с това младо семейство, аз плаках заедно с тях. Тази история, която научих, несъмнено беше разказвана стотици пъти пред Кристина, защото тя стоеше мълчаливо притихнала до своята опора, до рамото с което щеше да започне живота си от тук нататък. Тази история трябваше да бъде разказана стотици пъти, за да се излезе от шока, който е предизвикала, недоумението как може да се случи, сериозността на ситуацията и парадокса, че не трябваше и дума да се издума за това.
Ето, че дойде време, в което вече може да се говори, ето че идва Атанасовден и аз пак се сещам за Атанас, но той едва ли се сеща за мен на Стефанов ден, едва ли се сеща за името ми и за лицето ми, едва ли се сеща, че тогава изля душата си пред мен, че плака за бойните си другари, обяснявайки ми защо е напуснал армията и къде работи в момента, но със сигурност на всеки Стефановден очите му се насълзяват, но не може да плаче, защото мъжете не плачат, а той не може да забрави другарите.
Часът е 12,30 , а годината 2003. Той е на мисия, задачата му е охрана на командващия Първи геопехотен батальон на войсковата част на мисията. Задачата на войсковата част е подпомагане на действията на умиротворителните сили в Четвъртата фаза на операцията, мироопазваща и миротворческа мисия, която е част от борбата със световния тероризъм, операция, която не защитава пряко интересите на Родината, но е пряко свързана с авторитета на българския войник. Разказът е мъчителен, но трябва да го чуя, трябва да разбера човека, за да разберем всички, че сме хора, че трябва да си помагаме, че ако държавата не може да помогне, ние сме Човеци и за това сме един за друг, че утре всеки от нас може да е на другия на мястото, да се откаже от един живот, за да започне друг, да търси дом, и да мисли като обикновен гражданин за нещата от живота. И когато оцелееш, не се замисляш нито за гурбет, нито за печалба, нито за пътища, а за живота, за опасностите, за сълзите на майките, за неродените деца, нелюбените жени, за осиротелите семейства, за цената на мира. Не се замисляш дори как инстинктите ти ще работят, след като си преживял тежка ситуация, в която пряката ти задача е опазване на живота на подполковника, как трябва да взимаш решение за секунди, да преценяваш бойната ситуация, резултата от взрива, подръчните средства за изпълнението на задачата, за елиминиране последиците от взривната вълна, пораженията от РПГ, осколките, стъклата, момент в който преценяваш как платнището може да те спаси или платната от шпертплат могат да бъдат щит срещу срутване на сградата, преди да гръмне бомбата, как оставаш на пост и трябва да си в горещата точка и няма застраховка за живота ти. Моменти, в които мислиш как трябва да спасиш екипа, да помогнеш на ранените и да елиминираш терористите с минимален риск за мирните граждани. Моментите, в които като се завърнеш жив, всъщност си мъртъв, когато осиротялата майка те прегърне, вместо сина си и не можеш нищо вече да направиш, че не си герой за Родината, а си провал и ти е забранено дори да плачеш поради слабост.
Честит имен ден, Атанасе, мисията е изпълнена, ако утре детето ти, и детето на подполковника разберат, защо днес имат татко!

17.01.2020 г. 22,00 часа

Посветено!


Публикувано от Administrator на 17.01.2020 @ 21:31:31 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   xubavka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.08.2021 год. / 00:11:31 часа

добави твой текст
"Честит имен ден, Атанасе!" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Честит имен ден, Атанасе!
от Kanegan на 19.01.2020 @ 16:12:31
(Профил | Изпрати бележка)
Подобни посвещения се четат на един дъх, защото са са слово на сърцето...Извори на доброто, които остават във вечността!Благодаря!



Re: Честит имен ден, Атанасе!
от xubavka на 19.01.2020 @ 17:31:36
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Kanegan! Писах го на един дъх и плаках през цялото време, без да оглеждам за технически грешки, но бях решила да го напиша, защото тогава този разговор трябваше да остане тайна, защото беше забранено да се говори за това, има подробности, които не са тук, но преди няколко дена видях филм за същата история, видях Атанас, видях след това на друго място Кристина /името й е видоизменено в разказа/ и написах посвещението. Радвам се за тях, че са добре! И аз благодаря за коментара!

]