Беше Игнажден. Поверие, знам ли
вярно ли е или грешно,
но първият, който влезе в дома ми,
беше гълъбче. Гълъбче беше!
Ще кажете тук е послужено с хитрост.
Добре де, но аз да попитам:
защо друга сутрин ръсна трохите,
дойде, кълве – и отлита?
И сега отлетя, много ясно, при мен е
топличко, но му е тясно.
Обаче – полазник. Не е без значение!
Да можех да литна и аз, но...
Не, няма да влизам. От терасата просто
да чуя от нечия стая:
– Я, Райсъна! Райсън дошъл ми на гости!
Защо пък да не си помечтая?