автор: shava-he

Сърби ме миналото - предопределено,
във живи рани се превръща.
Тъй всичко ужким е за мене наредено...
От памтивека имам дългове да връщам!

От кармата не бягам - ще я плащам!
Но иска ми се тъй - да ми дадете,
една отсрочка мъничка през лятото,
пък после - всичко ми вземете.

То лятото ми е любимо
и искам всичкото да е за мене:
и слънцето във златен прах обсипано
и вятъра, и върховете.

И даже ако е дъждовно,
пак искам си го - да ми пее.
Че той дъждът на лятото - особен е:
разплискал бреговете на следобеда - хем плаче, хем се смее.

И жегата обичам - да ме пари:
боли да дишаш огън - не, не се оплаквам!
През лятото не мисля - само се разтварям,
потъвам бавно - безостатъчно.

И нощите през лятото са чудни.
Небето е с брокат обсипано.
И шепнат тихо тайните си лунни,
секвоите, във парка на мечтите ни.

А най-вълшебно е, когато свършва
и всеки слънчев ден е уж последен.
Да, знам, че имам дългове да връщам!
За малко само още лятото ми оставете!