автор: yotovava

Не съм избягала, когато можех.
Родина ей така не се напуска.
И даже вечерта да е тревожна,
пак слънчице ще грейне на закуска.

При мама ще отида във неделя.
Синът ми е с ожулено коляно.
Сега на скути ще го полюлея,
защото тук решил е да остане.

През юли щом липите се натруфят
и гиздави изстрелят от билата
валмата си от дъхави парфюми,
градът потъва в мед и пчелно злато.

Наесен листопадът ме прегръща
със топли махагонови дантели.
И сенките му бъбрят в мойта къща,
преди към тъмнината да потеглят.

Нима си струва трудното богатство,
когато винаги си чужд и ничий?
Родина е, където свободата
със други имена не се нарича.

Валентина Йотова, 20 декември 2019 г., София