автор: vyara90

Скъпи мои, мили мои,
кой излъга ви така?

Кой безброй
мечти прекрасни -
кой на вас ви обеща?
Може, сте били наивни,
може, сте били деца,
малко луди, малко дивни,
светлогрейнали лица.

Някой, мили,
ви излъга,
някой ви подмами -
там,

тръгнахте, уви,
прекрасни,
към лъжите,
днес го знам.

То било нечестно,
мръсно,
но отде да знайте вий?
Лъгани сте, но е късно -
пътят ви къде се вий?

Аз не зная що ще става,
нито зная кой съм аз,
нито пък къде ме води,
ето, вътрешният глас,

ала все пак нещо зная,
мили мои, нещо знам,
че когато друг ме мами,
вярвам ли,
се лъжа сам.

Изход други не намирам -
книгата ми дава път,
в нея раждам се, умирам,
всеки път, за кой ли път…

Мили мои, кой ви лъже?
Вярвате ли – и защо?
Нека под ръката с книга,
да извием ний хоро,

нека да четем – прекрасни,
нека опознаем нас,
нека можем,
нека знаем,
нека извисим си глас!

Нека сътворим я, всички,
възмечтана красота,
нека себе опознаем
и издигнем си духа…

Мили мои,
скъпи мои,
да отворим си очи,
и реалността да зърнем,
но Каквато Е,
нали?

К. Й.