Из "Стихове за една старонемска овчарка" (6)
Сутрин става още в пет -
скучен е животът.
Просната на буква "п"-е,
дреме на леглото.
Аз съм още в оня свят,
дето все го търся -
с погледа неосъзнат,
с говора несвързан.
Час и вече сме на крак
вън на булеварда.
Зима е и сивкав мрак
мъчи още Варна.
Все вървим - куцук, куцук.
Вечно се обръща -
да ме види, че съм тук,
че ме има всъщност.