автор: fantaziq

Не ме обиквай! Моля те! Недей!
Душата ми е старо пепелище.
Във нея вече въгленче не тлей.
Била е някога и тя огнище.

Годините затрупаха със сняг
и спомени и нявгашни химери.
А ти върви напред! Търси си бряг,
на който любовта си да намериш!

Не съм за теб мечтаната жена!
Недей в очите слепи да я търсиш!
Пред мен сте само ти и пропастта -
и тя е моята последна църква.

Ще литна във всевечния безкрай,
а ти отплувай с кораби далечни!
Във Ада ще открия своя Рай,
а някога съдбата щом ни срещне -

ти протегни към мене пак ръце!
Поискай ме и пак ще бъда твоя!
Но не сега! И не със туй сърце!
Това е тук последната ми роля.

Във друг живот и в други светове
душите ни навярно ще се ссрещнат.
Завеят ли отново ветрове -
сърцата ни ще са венчални свещи.

Но няма да угаснат мълчешком
и ветровете бързо ще утихнат.
Намерил ли си ти във мен подслон,
то значи Господ ни е чул молитвите!