автор: yotovava

Спестила съм усмивки – милион.
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.

Да стоплят друг – макар и непознат,
надежда да му вдъхнат, че ще има
и дом, и хляб, и няма шанс от глад
мърцина да си иде в трудна зима.

Кураж да му дадат да продължи,
ако случайно спрял е насред пътя.
Връхлитан ли е от безброй лъжи,
човек на тъмно болките си къта.

И да мълчи – навъсен и суров,
смешинка парне ли го многократно –
той лесно се отваря за любов.
Усмихвай се, напълно е безплатно.

Валентина Йотова, 1 декември 2019 г., София