автор: pastirka

Раздялата ви скоро ще похарчи
последните си слънчеви сълзици.
Забравата очите ще вторачи
на вятъра в камшичните езици.

Минутите, горещи като въглен,
разстилат жар на думите в леглото.
А горе от небесния си ъгъл
въпросът чака отговор: Защото...

Не знам защо. Тревата заличава
следите от живота на земята.
Бащите знаеха: Не се продава,
което завещал си на децата.

Но станем ли с годините високи,
така че да се виждаме в тревата,
превръщаме се в глухи и безоки,
нечули на родителя словата.

До всеки некролог лепим обява
" Продава се!" И плъзват купувачи...
Бащите ни това ли заслужават -
да се обръщат в гроба и да плачат?

21.11.2019