Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 416
ХуЛитери: 2
Всичко: 418

Онлайн сега:
:: lirik1
:: liulina

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКъртичето и житената питка
раздел: Разкази
автор: CheGuevara

Къртичето лакомо поглъщаше аромата на пресните закуски, подредени на тезгяха. Всички бяха толкова примамливи, но очите му все се спираха на питката в края на редичката. Напомняше му за питките, които някога баба му печеше на старата печка в кухнята.
Бяха такива прекрасни спомени!...Преглътна с мъка и очите му се скриха в предателска влага. Не познаваше баща си, а майка му преди 3 години се изгуби някъде из магистралите на Германия. Остана сам с баба си. За него тя беше всичко – баща, майка, приятел…С малката й пенсия все някак преживяваха, но имаше и истински празници, когато баба му омесваше малка дъхава питка. Вече изпечена, тя я завиваше в дебел памучен месал и прошепваше загадъчно: „да я оставим да си обиколи нивката“. Тогава го обгръщаше нежно и му разказваше приказката за житената питка. Тези мигове завинаги се запечатаха в крехката му душица. Това най-много му липсва сега, защото от година баба му се пресели на небето и сега сигурно пече житени питки на Дядо Господ, а той остана на улицата…
Къртичето предпазливо се огледа, издебна удобния момент, когато продавачът увиваше една голяма покупка, грабна мечтаната питка и я пъхна под ризката си. Побягна с колкото сили бяха му останали, но все се ослушваше дали продавачът не го следва. Малките му крачета, обути в две разноцветни гуменки, топуркаха бързо-бързо към подлеза на ж. п. гарата. Едва когато се спусна под земята, Къртичето си отдъхна и забави крачката. Не искаше момчетиите от уличната банда да разберат, че има нещо за ядене под ризката си. Страхуваше се от тях, подигравките им му причиняваха болка. Те му измислиха и прякора „Къртичето“- заради смуглото остро личице, рошавата, несресана коса и това, че живееше под земята, в подлеза.
Някога си имаше име, Боян, но вече почти го беше забравил.
Най-после се добра до своята ниша. Поне с нея имаше късмет – явно наблизо минаваше паропроводът и в нея беше топло. Отпусна се на шареното одеалце, единствен спомен от бабината къща и се усмихна, усещайки топлината на питката до гърдите си. И все пак нещо липсваше. Нямаше кой да му разкаже приказката. Тъгата отново погали смуглото му личице.
И изведнъж се сети. Старецът, старецът от нишата в другия ръкав на подлеза. Беше го виждал да чете книги, изровени от контейнерите. Той сигурно знае и приказки. Момчетата от бандата казваха, бе някога е бил учител.
Къртичето се запровира между пътниците, слезли от поредния влак. Скоро откри дядото. Беше разгърнал някаква книга и се мъчеше да чете на мъждивата светлина в подлеза.
- Здравей, дядо! Заменям половин топла питка срещу приказка, приказката за житната питка. Знаеш ли я?
- Зная я, как да не я зная. И без половин питка мога да ти я разкажа. Сядай!
- Не, мъжка дума, имаш половин питка от мен!
Къртичето се настани до стареца и извади питката.
Разполови я и двамата мълчаливо се насладиха на
мечтаната вкусотия. После старецът прегърна момченцето, загърна го с вехтия си балтон и скоро приказката озари тъмнината на подлеза: „Разровила баба огнището скришом, извадила питката и я потулила някъде. Ваню и Кунето претършуваха кътовете, пъхаха главичките си под леглото, ровиха се в долапа, гледаха повторно в пещта — няма я…“

Ружа ВЕЛЧЕВА


Публикувано от Administrator на 18.11.2019 @ 12:50:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   CheGuevara

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 01:03:33 часа

добави твой текст
"Къртичето и житената питка" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Къртичето и житената питка
от mig на 19.11.2019 @ 19:17:48
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубав разказ! Аз имам едно четиристишие за бездомните деца. Ще си позволя да го напиша тук.

Край пътя ни са: гладни и неугледни.
Не са ни крали, нито са ни лъгали
и мисълта за тях измества всяка друга, но
до ъгъла. Единствено до ъгъла.

Веднъж поисках да почерпя едно с круша, крушите бяха чудесни, а то не я взе, каза: Аз търся хляб и такива неща..


Re: Къртичето и житената питка
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 19.11.2019 @ 19:28:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Падвам се, че и ти имаш очи за болката на другите, особено на бездомните деца!...И стихотворението ти е много вълнуващо! Поздравления!!!

]


Re: Къртичето и житената питка
от Markoni55 на 19.11.2019 @ 15:38:49
(Профил | Изпрати бележка)
Руже, заседна ми на гърлото залъче...толкова образно разказваш...


Re: Къртичето и житената питка
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 19.11.2019 @ 16:52:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Благодаря ти, Ваня! Вярвай,че и аз като го пишех, усещах залъчетата заседнали в гърлото ми!...

]


RE: Къртичето и житената питка
от kameja на 19.11.2019 @ 14:27:37
(Профил | Изпрати бележка)
Увлекателна история, написана със състрадание и топлота.


RE: Къртичето и житената питка
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 19.11.2019 @ 16:54:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Благодаря ти, Камея! В нашето изстрадано безвремие добротата е най-ценното богатство!!!

]


RE: Къртичето и житената питка
от mariq-desislava на 18.11.2019 @ 18:51:57
(Профил | Изпрати бележка)
Сърцераздирателен текст, а също така е и урок по човечност.{}


RE: Къртичето и житената питка
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 18.11.2019 @ 20:38:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Благодаря ти!!! Толкова мъка има около нас, заятова трябва да съхраним добротата и да я раздаваме на тези, които се нуждаят от нея!!!

]