В брадясали мъгли потъна Варна,
вони на изгорял бензин и дим,
а ние – покрай старата пекарна,
на пейката със лудия седим,
той тихичко за нещо си приказва,
аз тихичко за нещо си мълча –
изядохме си баничката мазна,
постлали смачкан вестник за бохча,
почерпих го с едно шишенце сайдер,
тютюн му сипах в кривия чибук,
едно ченге дойде – и каза: – Хайде,
омитайте се двамата от тук! –
добре, де! – ще си идем, кой отдето
на този свят за миг е тук дошъл! –
аз – с римичките свои – към небето,
а той – да дири нейде друг акъл,
и двамата живеем адски просто,
какво му трябва друго на човек?...
Красивата илюзия, че Господ
дойде да хапне с нас парче бюрек.
14 ноемврий 2019 г.
гр. Варна, 14, 20 ч.