автор: stanina

Оставям се в ръцете на съдбата
и ставам кротка кат овца,
ще слушам как расте тревата,
и как вали дъжда,

ще поствам мечки, китки, сърчица,
ще пея в хора само със уста,
току-виж избраница съм аз била
на тая, пустата съдба!

А все не чула, не разбрала
живота обикалям яхнала метла,
стена да има - не търся ни врата,
ни ключ, а я руша с рога!

За туй от днес със нова политика
со кротце и со благо, а не с мотика
и лопата, на сянка във тревата
полегнала ще чакам плод узрял

сам да ми падне във устата,
или пък, кой знай? - и ябълката
гениална може да ме светне
и мене по главата!!!