автор: pastirka

( Спенсърови нони )

Нима не сещаш в таз заря последна
на погледа ми звездното огниво?
Полярен кръг от настървеност ледна
пред мен въпроси хапещи излива.
Аз искам любовта ти да е жива,
с усмивка пак да грее на лицето.
О, тя така ме сгрява и опива,
че разтопява всеки студ в сърцето.
Като маслинов лист то трепва, клето.

Недей проклина ти съдба нерада
и жребият ни, отредил разлъка,
че щастие не всекиму се пада.
Когато с черен креп обвие мъка
сърцето и стрела забие лъка
в душата ти, от обич премаляла,
не позволявай да откъсне стръка
на любовта ни, с тебе не живяла,
но като слънце над мечти изгряла.

Повярвай ми, че Бог ни е орисал
и не проклинай чувственото жило.
Той в книгата небесна е записал
да бъда аз с момичето си мило.
Не може нищо туй да е изтрило,
безверието силите ти пие,
а то не е на обичта мерило.
Мечтата ни да бъдем с тебе ние
човешка злоба няма да разбие!

26.10.2019