Криволичат из града, босоногите улици.
Прибрали са цветните дрехи.
Гледам ги тъжни са,
моите ще им дам за утеха.
Мятам на княза Дондуков червената блуза,
Скобелев ще е хубав по синя жилетка,
Раковски във дънки,
Мария Луиза, със зелено сако ще наметна.
Ама, че весело! Гола съм, есен е.
Облякох с моите дрехи града.
И без това един мъж ме харесва така-
с боси крака, с разпиляна коса.