автор: Albatros

... разделям се със този свят – не съм дошъл по своя воля,
не бях пчеличка в розов цвят, за скъдно слънчице да моля,
пастир на мравките – вървях пред черните им легиони,
през локви, преспи, кал и прах, къде не вятърът ме гони? –
преместих мергел и габро – прашинки-планини, оттатък,
каквото сторил съм добро, бе тям! – де все не го очакват,

мишоци в моя вехт долап цвърчаха ми от ден до пладне –
денят ми бе трошица хляб, и мъкнах я – за всички гладни,
разпънат на сълза и смях, по друмищата трупах рани! –
пастир на мравките, вървях под знака – ден година храни,
и се вторачвам във пръстта! – спрях да я ровя със бастуна.
Мравуняк зърна ли в света, и коленича – да си го целуна.

11 октомврий 2019 г.
гр. Варна, 9, 00 ч.