Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 422
ХуЛитери: 0
Всичко: 422

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПрозрение
раздел: Избрано проза
автор: ElenaZelena

Няма ме. Ето, влизам в бара, поздравявам и никой не ме вижда. Сядам на масата в ъгъла с гръб към останалите. Има оставена чаша. Помирисвам я и отпивам жадно. Водка. Чиста и топла като жена, която ти се иска да притежаваш.
- Тук е свободно.
Момче и момиче са седнали при мен, преди да разбера какво се случва. Не ме виждат. Няма ме.
- Два рома - провиква се момчето към бара.
Момичето е младо, светлата му кожа е напръскана с безброй лунички, красиви звезди върху бледо, северно небе. Зазяпвам се.
- Защо не ми отговаряш? - обръща се тя към момчето, премятайки пуловера си на облегалката на стола. Момчето мълчи, въпреки самонадеяния блясък в очите. Изпънал е гръб пред пияниците отзад, но към нея се е обърнал смутено и приведено като богомолка, която примирено очаква смъртта си.
- Не си ли разбрал още коя съм, какво искам?
Барманката носи два рома, оставя ги безмълвно, от нея лъхва на пот, примесена с евтин парфюм и алкохол, и се връща зад бара. Момчето надига чашата и преглъща. Думите му се давят.
- Аз съм тази, която те избра. Но, явно има още какво да науча.
Той продължава да мълчи, привежда се все повече към масата, сякаш въздухът го притиска надолу.
- Неопитна съм - усмихва се насила тя.
Не е докоснала рома.
- Ако няма какво да кажеш, ще тръгвам – казва му.
Момчето отпива нова глътка, иска му се да се удави в чашата, да се спаси в нея, да изчезне и след това да се появи наново пречистен и бял като самодива.
Настава неловко мълчание. Аз посягам към моята чаша и удрям голям гълток. Никой не ме вижда.
- Е, чао, тогава - тя взима пуловера от стола, става и тръгва към вратата. Левият ѝ крак е по-къс и тя прави видимо усилие, за да пристъпя, без да се криви прекалено. Пияниците я изпращат с поглед, очите им са мътни, обхождат алчно младото ѝ тяло и се спират в крака ѝ.
Момчето е обгърнало чашата с ръка и изглежда така, сякаш светът се е сринал, залят от лава, сякаш ледове са сковали мозъка му, урагани са издухали лицето му и той стои на ръба на гигантска пропаст, готов да направи последната крачка.
- Трябваше да я помолиш за прошка - казвам му и отпивам отново от водката. Течността се разлива топла в тялото ми, намира път към съзнанието ми, омотава го в мрежа и го изолира от това, което се случва. - Жените прощават, когато ги молиш.
Той забърсва лицето си с длан и ме поглежда. Иска му се да се усмихне на непривичната за възрастта ми наивност, но не успява. Скулите му са се изострили като две неравни парчета скала, на челото му се е врязала червена линия.
- След всяка прошка за чуждите грешки, започваш да обичаш по-малко - казва ми. - А аз не искам тя да ме обича по-малко.
Знам за какво говори. Преживял съм го. Само дето достигнах до тази богохулна философия след десетки години и хиляди грешки. И сега няма нищо за обичане. Няма ме.


Публикувано от anonimapokrifoff на 10.10.2019 @ 09:42:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   ElenaZelena

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

03.12.2021 год. / 03:13:45 часа

добави твой текст
"Прозрение" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Прозрение
от malovo3 на 10.10.2019 @ 12:28:23
(Профил | Изпрати бележка)
Пришката! Същото важи и за компромисите. Поздрави!


Re: Прозрение
от ElenaZelena на 10.10.2019 @ 16:00:23
(Профил | Изпрати бележка) http://elenazelena.blogspot.com
Да, абсолютно вярно и за компромисите. Поздрави!

]


Re: Прозрение
от lubara на 10.10.2019 @ 10:10:39
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
Много добре написано...Но твърде голяма е загадката за читателя...


Re: Прозрение
от ElenaZelena на 10.10.2019 @ 17:04:57
(Профил | Изпрати бележка) http://elenazelena.blogspot.com
Реверанс към читателя и неговата проницателност :)))) Ма не е чак такава загадка, просто художествена фриволност. Поздрави!

]