Вдъхновено от Мариана Бусарова
Тези облаци бели
опрели къдели
са декор на неземна любов.
Без да питат къде ли,
в душата са спрели
и за светлото тайнство са зов.
Може би е заблуда
и навярно съм луда.
На греха съм избраница аз.
От ума ми прокуден,
в мен тиктака учуден
на вълшебството живият глас.
А дали не сънувам?
Аз в сърцето си чувам
побеснялия пулс на звезди.
Срещу бурята плувам
и така те жадувам,
че кръвта пасианси реди.
Тези облаци бели
ще са тайна постеля
на една забранена любов.
След това онемели
и в пожар изгорели
ще сме двама. Дали си готов?
07.10. 2019