автор: LeoBedrosian

едноактна пиеса

Действащи лица:
ЧИСТАЧ
ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ (пенсиониран учител)

Място на действието:
Бедно обзаведена стая
с легло, маса, стол и стар телевизор на четири крака. В ъгъла има ръждясал умивалник. На леглото лежи болнавият Лаврентий Висарионович и гледа съветски филм за войната. Върху масата се валят шишенца със сироп за кашлица, полупразни опаковки от лекарства и стара кана за вода от алпака.

На вратата се чука…

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ (писклив глас):
Кой чука в този късен час? Хм(изкашля се и продължава с по-тих глас), ама го подкарах романтично. Тая жена, хазяйката, не разбра ли, че не мога да ѝ платя наема. До кога ще ме тормози. (по-високо) Защо не влизаш?

Следва второ, по-настойчиво почукване.

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ (понадига се):
Влизай де, отключено е!

Вратата бавно се отваря и влиза чистачът, облечен в маскировъчен костюм с каска, кобур, от който стърчи дръжката на автоматичен пистолет и два пълнителя на колана.

ЧИСТАЧЪТ:
Не чух, мога ли да вляза?

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ:
Кой, собствено сте вие, господине? Да не е обявена война!?
ЧИСТАЧЪТ(застава мирно):
Да се представя, старши сержант Иларион Белоухи! Чистач за личностно прочистване към Информационния Отдел на Софтуерното Бюро към Агенцията за Личността. Накратко ИОСБАЛ.

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ:
На какво дължа посещението ви, ако смея да запитам?

ЧИСТАЧЪТ(делово)
Вие ли сте Лаврентий Висарионович?

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ:
Същият.

ЧИСТАЧЪТ(Бърка в малка кожена чанта и вади някакви документи):
Трябва да бъдете почистен.

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ:
А, благодаря, вчера се къпах. Ама как можаха да вдигнат цената на къпането, как? Дадох цели седемдесет копейки, а старата обществена баня си е все така стара, порутена и смърдяща! Освен това на връщане простинах и сега пия лекове. Ето вижте!

ЧИСТАЧЪТ:
Боя се, че не ме разбрахте. Ще трябва да ви очистя…

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ:
Но… кака така? Какво искате да кажете с това че трябва да ме очистите? Да не би… и с тоя пистолет!? О, Боже!

ЧИСТАЧЪТ(с досада подава листата на Лаврентий):
Господине, ще ви помоля да не създавате допълнителни усложнения. Нали вие сте Лаврентий Висарионович, пенсиониран учител по литература и руски език? Вие сте. А знаете ли, че такова лице не съществува в базата данни на Информационния Отдел на Софтуерното Бюро към Агенцията за Личността. Накратко ИОСБАЛ? Ето вижте документите и сам се запознайте, ако обичате! Ето.

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ:
Но как така не съществувам в базата данни? Какво означава това!? Обяснете ми, ако обичате!

ЧИСТАЧЪТ(официално):
Това означава, че вашата личност я няма. Изтрита е. НЕ СЪЩЕСТВУВА! При последната актуализация в информационния отдел, осъществена в съответствие на най-строгите принципи за конфиденциалност и при изпълнение разпоредбите на влезлия в края на миналата година Закон за личността Вие не съществувате. Това е.

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ:
Щом не съществувам как тогава разбрахте името ми? От къде имате адреса ми? Нали ме НЯМА!?

ЧИСТАЧЪТ:
Помолих ви да не създавате допълнителни проблеми, а ето че вие се противите. Не ме принуждавайте да премина към член седем от преходните и заключителни разпоредби на правилника за прилагане на закона за личността, накратко ПРЗППЗЛ. А той гласи…

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ(меланхолично):
Че ще ме очистите без моето разрешение. Насила.

ЧИСТАЧЪТ:
Благодаря Ви, спестихте ми го.

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ(замислено):
Ще ме гръмнете. Хей така, както си лежа. Пукотът ще се разнесе из цялата кооперация, ще изплаши гълъбите от стряхата ми. И това вмирисано легло ще стане смъртното ми ложе. Хазяйката Петровна ще дотърчи със скъсаните чехли, дано не се спъне, старата, по стръмните стъпала. Вие ще ѝ подадете формуляра за подпис и всичко ще свърши. Край…

ЧИСТАЧЪТ:
Хазяйката, как казахте е името ѝ, Петровна вече знае. Но за едно сте прав. Ако вие не подпишете ще трябва да я ангажираме нея. А сам знаете колко е възрастна и здравето ѝ как е разклатено. Знаете нали? Е, защо тогава създавате тези излишни проблеми? Защо не подпишете и да приключваме по-бързо. И аз съм човек. Знаете ли под какъв стрес работя, как това се отразява на моето здраве, а знаете ли!? И всичко това заради такива едни, като вас. Твърдоглави хора без самоличност, които създават само проблеми!

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ(меланхолично):
Съчувствам ви, наистина. Но все пак… Но да ви кажа мога да разбера на какво сте подложен. И моята професия е не по-малко стресираща. Знаете ли, аз съм учител. Или поне бях. По литература и руски език. А то кой днес се интересува от книги с художествена литература. Дай им един бизнес и пари им дай. А дали могат да напишат името си правилно, това хич не ги интересува. Знаете ли на какъв присмех бях подложен? На какво унижение? Не веднъж ми е идвало да се хвърля в реката. Но чак личността да ми вземат… Това не го очаквах някак си.

ЧИСТАЧЪТ(истерично):
Не издържам повече цялото това напрежение, моля ви! Поставете се на мое място. Храня пет гладни гърла, болна тъща и котарак. Имам кредит. Ладата се нуждае от ремонт, средната ми дъщеря халюцинира и се смята за Жана Дарк. И как смятате, че става всичко това с една заплата на чистач? Ако не гръмна и вас ще трябва да гръмна себе си! Не издържам повече!

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ:
Но господине, успокойте се. Ето ви чаша вода, пийнете. Друго не мога да ви предложа за съжаление.

ЧИСТАЧЪТ:
Ще сложа край на жалкия си живот и всичко ще приключи! Ще се отърва веднъж за винаги от цялата тая горест и страдание. Ето това ще направя! Пък да става каквото ще (изважда пистолета си).

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ:
Хей, я поспри! Виж го ти! Пистолет вади. Дай ми това оръжие (взима пистолета). Какво си мислиш!? Ето, че загърбих и официалното обръщение. А това го правя само в крайни случаи, да знаете! Хм, да се гръмне щял, живота си да отнеме, за да не изпълни служебното си задължение! Не ви ли е срам? Затова не върви нашата държава, защото никой не иска да си върши работата. Затова! Какво толкова, гръмвате ме, попълвате си формулярите и готово. Не съм искал да подпиша, ами дайте! Ще ги подпиша, какво толкова… Ето ви подписа ми! Сега сам ли да се гръмна, или вие трябва да го сторите?

ЧИСТАЧЪТ(невярващо):
Той подписа. Я да видя… ето и тук, да и тук. Ето, това е! Не може да бъде. Вие сте един наистина достоен гражданин, който се отнася отговорно към своите задължения и отговорности пред обществото. Наистина…

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ:
Вече няма пречки, нали? Тогава да свършваме. Тук ли ще ме гръмнете или да идем в банята. Само да ви предупредя, че канала е спукан и ще ви мирише на фекалии. Но за това не съм аз виновен, предупредил съм хазяйката Петровна още миналата година.

ЧИСТАЧЪТ:
Ама вие наистина ли, така сам се съгласихте? Но не ви ли е мил животът, не искате ли да избягате? Аз само така… срещу триста рубли…

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ(строго):
Но вие какво! Искате да ви платя ли? За да ми пощадите живота! Как не ви е срам! Пари ще ми иска, дори да имах триста рубли нямаше да ти ги дам. Пък и защо ми е тоя живот? През цялото му време съм страдал. Гръмвай ме и да свършваме. Но не иска да цапам стаята. Да идем в банята, ще издържиш лайната… Пари ще му давам аз на него. Ето ти пищова и идвай! Затова не върви тая държава, корумпирано лайно такова!

Двамата излизат от сцената през една врата. Чува се удар от тъп предмет, нещо тежко пада върху легени и метални кофи. След малко вратата се отваря и на сцената влиза Лаврентий Висарионович облечен в камуфлажния костюм на чистача, надянал каската му. В ръката си носи окървавена водопроводна тръба.

ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ (оглежда новата си дреха в огледалото над умивалника):
По мярка ми е, даже си приличаме. Старши сержант Иларион Белоухи. Името не е лошо. Пък и една заплата към пенсията няма да ми е излишна. А сега да попълня документите.

Прожекторът бавно изгасва.

КРАЙ