автор: strega

все мъглата ме води към теб
все мъглата
и дяволски гъста
скрива корените на злото
задръства въздуха
и…
чегъртат едни премълчани надежди
за свят
в който мога да дишам
и… вместо душ… имаме водопад…
в който топлите съботни нощи не са измислица
няма значение колко е дълъг животът
ако е истински
но… сега е мъгла
с изподрани ръце и на пръсти
бавно
стигам
до теб

не мъглата

душата ми става гъста