автор: sara

Те чуват само шепота на времето,
как тичат запотените коне,
как си отиват дните шеметно...
Докосват, слепи, слънцето с ръце!

Защо се смеете, когато подминавате
протегнати нагоре, горестно ръце?
Защо, че луди са се подигравате?
Те само искат слънцето да видят...със сърце!

Самотник с куче, с бели ръкавици
върви почуквайки с бастун.
Здрачава се и уморени птици
си търсят таен кът за капка сън.

А той си търси кът за спомен.
Самотно куче и самотен мъж,
вървят без път в света огромен
и плачат заедно с начеващия дъжд...