автор: Irina_kis

Направи го. Не, че беше по план.
И не, че беше толкова важно да бъде направено.
Просто имаше няколко метра опърпан хастар
и шарена черга. И чувство за хумор, най-главното!
Заби го във сухата глина на малък баир,
привърза на кръст две що-годе прави тояги,
изписа му нос и уста, и очи-въобще цяло лице,
и прихна доволен-от своето първо плашило за гарги.

А после, във селската кръчма до късно се смя:
"Идете да видите моето първо плашило!"
Със него се смяха и стари, и млади.
А после шумът оредя.
"Какво да му гледаме! Някакво чучело в дрипи!"

А то... то посрещна своята първа, самотна тъма
и дали за беда, но потръпна от нощната влага.
И точно под чергата някак роди се душа,
но на плашило-какво да се впрягаме!

И не, че правеше толкова много неща.
И не, че можеше сред полето на воля да тича,
но...прие тази роля и това, че има душа,
и си каза: Не зная какво е живот, но май го обичам!

И посрещаше утрото с винаги будни очи,
и с усмивка, под старата сламена шапка.
И наивно повярва, че ще може някой ден да лети
или най-малкото, да бъде на птиците стряха.

Е, това беше. Повече нищо не знам...
Всъщност чух, че дузина корави хлапаци
са качили баира и с присъщия за момчетата плам,
са направили от лицето му съвършена мишена за камъни.

По-късно се върнал един от тях, мъртво пиян.
А след него пияна се влачела местната стерва.
Кикот. Тласък. Пречупване. Три тела във прахта.
И една шарена черга, оплискана в сперма...