автор: mig

С внучето: дете - мечта,
днес не ми е скучно.
Но не знам до вечерта
що ще ми се случи.

От калъфи - с очила -
ролери си прави,
нищичко не оцеля!
Ние да сме здрави,

но килимът е в стъкла!
Как ще ги събирам,
при това - без очила?
А пък то не спира.

Нарисува сърчица
на любима блуза,
после - част от обица
ми показа, гузно.

Да, идейно го мечтах,
та ми е заслуга!
Вече ме набира страх.
Но не искам друго!