автор: Albatros

... отмина ме – и роклята ти синя направо ме отвя като тайфун,
и седнах аз под старата смокиня – да изкадя една лула тютюн,
нали, на скъпи спомени ковчежник, работя за едничкото мерси,
припомних си за ласките ти нежни, и как нароших твоите коси,
тогава ти внезапно ме целуна, обичам те! – чух с двете си уши,

и погледът ти – мек като лагуна, във моя сън задълго се стиши,
а сетне във притихналата стая на кой съм свят, така и не разбрах,
летях – греховно ангелче към Рая, с душица на отрекъл се монах,
не съм измислил рима на Богиня, ти сещаш ли се някога for me? –
и цял живот след роклята ти синя лулата ми в съня ти ще дими.

12 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 21, 00 ч.