автор: Albatros

... из парка снощи плакал е дъждът,
намокрил ми е гърбавата пейка,
изглежда, вече е дошъл редът
да си извадя есенната грейка,
чимширите се къпят във роси,
и капките са бисерчета в мида,
над мен самотно паяче виси,
и сякаш че хамаче ми заприда,

последните си благи топлинки
невям за сетно слънцето ми прати,
преди да хлътне в здрачните лъки,
където нявга ще се видим с тати,
най-после миг спокойствие за мен,
да ме остави Господ Бог на мира –
и да ме люлне есенният ден
в хамачето на паяка в чимшира.

8 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 9, 20 ч.