автор: pastirka

С поглед те каня. Подай
нежната малка ръка.
Слънце в очите играй.
Тръгваш с усмивка. Така

влизаме в нашия валс.
Раз, два, три - шепне нощта.
Виждам на дансинга с нас
танцът на моя баща.

Благ, синеок и красив -
мама в прегръдка държи.
Споменът с чувствен молив
днес ми рисува лъжи.

Как да повярвам, че те
с валса до нас се въртят?
Спомен щастлив на дете...
Знам, под земята те спят.

Стъпка напред и встрани.
Споменът бяга и аз
моля те - с мен остани,
моя в житейския валс.

Пръстен в сърцето гори,
свети и чака обет.
Стих за съдбата твори
твоят танцуващ поет.