автор: anastasia73

/Не знаех, че нагарча и меда,
навярно взех със грешната лъжица/.
Не помня да съм сторила вреда,
изключваме най-дребната мушица.

Бетонен е вкуса на този град
и всеки цвят във него посивява,
но въпреки заучения ад,
единствено, май, той ме разпознава.

И смесвам го със спомен от дъга,
явила се случайно в сън предишен,
насилвам смях, нарочно след тъга
и пазя го, преди пак да издишам.

/Не знаех, че нагарча този мед/,
ще питам, но накрая и пчелите.
Когато се превърна в спомен блед
криле от тях ще взема и ще литна!