автор: Albatros

... когато замирише на море
и тръгне цяла София към Варна,
не може вече никой да ме спре
и аз със нови плувки да се барна!

Оранжеви – от чист ластикотин,
на туй отгоре съхнат за минути.
Понеже и на външен вид съм фин,
девойките ми кършат ханш и скути!

Дори и умственият ми багаж
не свършва със Букай и със Коелю.
Е, как да не отида днес на плаж? –
със тоя тен и бицепси на селю.

А плажът – опнал декари бостан.
Аз и без плувки пак съм си плашило.
Със тоя сексапил, пък и талант,
по-луд съм и от лудите в Курило!

И – ей ме, на! – хавлийката прострял,
на пясъка изпънах морно тяло,
като че ли съм ко̀пал и орал
на село цял ден с дървеното рало!

И щом напѐче – нейде към един,
написах стихче край вълните сини –
мъжът на плаж е звяр във монокин,
а покрай него – дини, дини, дини!