автор: Hunterszone

Мечти, поднесени в поднос.
Кошмари, задушени в скърби.
Изгубил своя коловоз,
открий ти себе си най първо.

Ръжда по златните блюда.
И бримка в божията дантела.
Душата е една...И затова
си има собствена постеля.

Ти лакомо не гледай на света - 
присядат лошо сиви делници.
В затвор от мрачна самота
мисли за вятърните мелници.

И къс по къс раздавай от плътта,
за да нахраниш вълци и чакали.
Когато вземаш без да даваш - запомни,
че други, вместо теб, са дали...