автор: tearfly

На километри от сянката, в отслабналата нощ и разюздените ветрове,
топлината изсвири сигнала за бедствие,
отрязани от облаците, върховете на планините заплакаха;
толкова дъжд не бяха преживявали мирните жители на двата самотни острова,
където хората живееха от въздишките и причините им.
Нощем, бродещи тела на снежинки, приспиваха уморените ежедневия
и будеха ръцете на художника, уловил мига в картината си –
където гола жена с плътни, сочни устни пускаше дъжда и режеше върховете на планините,
защото само без тях можеше да види картината на художника – тя, гола, с къдрици около пръстите си…