Размисли пред житейска картина
Ето –
стои героят.
На заден план пък
е Тя.
И вместо фон
(ще поспорим,
но…)
стеле се самота.
И се тълпят
неподвижни думи
като фалшив декор.
Героят
ще я целуне.
Ще построи затвор.
Тя
ще стои смутена…
Казваш, че е закон
и че
ѝ е отредено
да си остане фон.
Даже да е Мария.
И да роди
Исус,
пълно е с мръсни чинии…
Героят
танцува блус.
Толкова Пепеляшки,
а пък той е
един.
Всичкото му
юнашко,
а е горчив пелин.
Трябва му подсладител,
толкова е
горчив!
Да му осмисля дните.
За да остане
жив!
Гордо стои Героят.
Тя му е
просто фон.
Той построи затвора.
И го нарече
Дом.