автор: osi4kata

На този бряг не срещнах враг,
не срещнах и приятел,
и знам - ще бъда, съм и бях
предимно непозната.
Нощ спуска бавно черен креп,
лек намек за луната
се гуши в него. Вместо теб
разказвам се накратко,
изслушвам се съвсем сама,
разтапям се с усмивка,
изчезвам,
късче от луна,
да знаеш колко искам
нощта да ни открие пак
в сърцето на луната,
подхвърлено сред сипкав мрак,
ключ сребърен към някого.