автор: -_-

Писани са ни горчиви залези,
писана ни е болката на нощта
и изгреви хладни с облаци алести-
разплакани и недолюбени,
сънища -
недосънувани.
Не са ни били писани много неща.
И, във любов когато се вричахме,
се обричахме всъщност на самота.
Дали ще е трудно да се обичаме
заради неписаните неща?
Но ни е било писано все пак нещо -
да си ми сбъднатата луда мечта,
да ме докосваш със страст и горещо,
да не искаме да си тръгва любовта.
Не ни е било писано сега -
писана ни е вечността.
Дори и със малко тъга
обичай ме -
и заради неписаните неща!
"Не ни е било писано..."
Усмихни се! Аз ще поплача за двама.
Така е орисано -
сбъднати сънища няма...