автор: stambol

Oчи към себе си навеждам.
Но губя вяра и надежда,
че мършавото огледало
ще помести мойто тяло.

Там оглежда се стремглаво,
ту от дясно - ту от ляво,
мнително като кокона
собствената ми персона.

Трябва да спортувам значи...
Сигурно съм се затлачил
с консерванти и нитрати,
и с химични препарати.

Първо ще потичам в парка.
После - време за цигарка.
Почна ли да давам фира
ще наваксам с халба бира...

И така от ден до пладне
ще тренирам своя задник,
следвайки го неотлъчно
в първата случайна кръчма.

В алкохолни изпарения -
сред душевни откровения
ще ругая пак душмански
клетия юнак балкански,

който гледа и се чуди
слепи ли сме или луди,
та оставихме България
да се тегли от магарета...

В себе си-какво да видя?!.
Стар,дебел,болнав,обиден...
Даже песът на съседа
не желае да ме гледа.