автор: stanina

Първата среща беше много приятна, макар че Стела отиде с предубеждения и съмнения. Срещнаха се наскоро в сайт за запознанства - двама души във възрастта на свободата: достатъчно зрели, необвързани, търсещи себеподобни за :каквото дойде". И от съседни квартали, предвещаващо удобство дори за обикновени разходки и за кафе, както се казва.
Нямаше изненади, от каквито пищеше мрежата, снимките не лъжеха, нито разговорите по телефона. Вярно, Миро беше възпълничък, но за сметка на това доста приятен събеседник, добре водеше разговора, с чувство за хумор, умеещ да казва много неща без нищо лично. Все пак беше и публична личност с изяви и в политическия и обществен живот на столицата. Явно и Стела му допадна, доста апетитна и привлекателна, стройна, но с обещаващи пищни форми. Похапнаха, подпийнаха, обядът можеше да се провлачи до вечерта, ако не се сетиха, че денят е дълъг и има и други неща за вършене освен запознанството.
Миро се беше представил като счетоводител, работещ за различни фирми и в провинцията и съседна Македония, което налагало чести пътувания.
Продължиха да се чуват и пишат във вайбъра, последваха още 3-4 срещи в следващите 2-3 месеца, нали Миро все пътуваше някъде служебно. Срещите бяха при него. живееше сам, а и успяваше да се представя на висота като домакин и с вечерите, и с всичко, както си му е реда.
Станаха си близки, както се казва, но нещо все държеше Стела нащрек и очакваше неочакваното, без да знае точно какво. Удобен беше Миро, след вечерите ако не беше много късно, тя дори пеша се прибираше. Не остана нито веднъж да преспи при него. Докато...
- Здр, мила, утре вечер ще мога ли да се радвам на компанията ти? - съобщение по вайбъра;
- Здр, да! - отговори тя, и докато отговаряше, получи системно съобщение, че потребителят Миро я е включил в група.
- Утре следобед се прибирам в София, ще те чакам! - каква група? След малко ще види, чакай да приключат и да не се издава, глезено попита:
- А подарък носиш ли ми?
- Разбира се! - категорично ѝ отговори. Тя знаеше, че тия дни е по работа в Македония.
- Добре, до скоро! - побърза да приключи разговора и да види групата. Ха ха - доста забавна група - с още три мадами! Поразгледа ги, каквото можеше да се види - жени като нея!
На следващата вечер Стела нетърпеливо отиде у Миро, интересно ѝ беше за групата.
Миро я посрещна подготвен, масата в хола сложена, "Дийп пърпъл" допълваше музикално приятната картинка.
Настаниха се, чукнаха се с наздравица за срещата и нетърпеливата Стела изстреля думите като картечница:
- Миро, извинявай, ама в каква група си ме включил във вайбъра, нещо групово ли намекваш?
- Какво, каква група?
- Ами погледни!
- О, извинявай, не знам как е станало, нещо неволно съм натиснал;
- Не можа ли неволно с някой мъж да ме включиш, ами само със жени? - заядливо-ехидно се засмя Стела - А какъв подарък ми носиш?
- А, забравих, момент - Миро стана от масата и отиде до секцията, като се направи, че не е чул последното за групата, взе и ѝ подаде стек цигари.
- Реномирана марка от братска Македония, заповядай, мила!
"Милата" стана, пое стека, пресегна се и го остави отново на секцията.
- Благодаря ти и за неволната група, и за подаръка, но да не си забелязал досега, че не пуша?! Ползвай си ги със здраве! - и тръгна към антрето.
- Мила, почакай, мога да обясня...
Думите на Миро увиснаха във въздуха, Стела вече хлопваше външната врата...
В следващите дни Миро се опита да говорят по телефона, но Стела отбиваше опитите му под различни предлози. За нея нямаше нужда от обяснения, тя си отговори на съмненията за срещите им само у тях, командировките му не я интересуваха.
Как малките камъчета обръщат колата!!!